Конни надбягвания


Конните надбягвания са състезание между коне, управлявани от ездачи, за постигане на най-голяма скорост.

По резултатите се прави извод за по-нататъшно развъждане на породата. Конните надбягвания не са класически конен спорт.

Формата на конните надбягвания варира силно и много страни развиват свои традиции, свързани със спорта. Различните вариации включват надбягвания само с определена порода коне, прескачане на препятствия, пробягване на различни дистанции и бягане на различна настилка.

Докато в някои случаи надбягванията се провеждат по чисто спортни причини, основната част от интереса към тях и икономическото им значение се дължат на хазарта, свързан с тях. През 2008 хазартната дейност, свързана с конни надбягвания, генерира приходи от 115 милиарда долара по света.

Надбягванията се провеждат в серии за различни възрастови категории на конете. Чистокръвните коне започват да участват в надбягвания на възраст от около 2,5 г.

Най-известното надбягване – Дарби (Derby или Oaks) в Англия, е предназначено за 3-годишни коне и е на класическата дистанция от 1,5 миля (2400 метра). Други известни надбягвания са провежданите в Нюбъри и Аскът.

Като правило конните надбягвания се провеждат на хиподруми. Често се свързват с хазарт, защото се правят залози.

1. История

1.1. Конни надбягвания – история и описание на състезанията с коне

Конните надбявания са един от най-древните спортове, който датира още от праисторическите номадски племена в Централна Азия. Именно те първи опитомили конете през 4500г. пр. Хр. Хиляди години конните състезания процъфтявали като спорт на кралете и благородниците. Модерните състезания обаче съществуват предимно под формата на легален хазарт.

Конните състезания са вторият най-гледан спорт в САЩ, след бейзбола. През 1989г. общо 56 194 565 души са гледали 8004 дни състезания, носейки печалба от $9,14 милиарда. Конният спорт също така е професионален спорт в Канада, Великобритания, Ирландия, Западна Европа, Австралия, Нова Зеландия, Южна Африка и Южна Америка.

Най-популярната форма на конни надбягвания е с чистокръвни коне по равна писта с дължина между 1200м и 3200м. Други популярни конни състезания са надбягването с едноместни двуколки, надбягване с препятствия (стипълчейз) и куортър хорс рейс.


1.2. Чистокръвни състезания или надбягвания с чистокръвни коне (Thoroughbred Racing)


По времето когато човекът е започнал да пише, конни надбягвания вече са били организиран спорт във всички големи цивилизации от Централна Азия до Средиземноморието. Състезанията с колесници са включени в древната гръцка Олимпиада от 638г.пр.Хр, а спортът се превръща в публично зрелище по време на Римската империя.

Произходът на модерните конни надбягвания ни води до 12-ти век, когато английските рицари се върнали от Кръстоносните си походи яхнали бързи арабски коне. През следващите 400 години все повече арабски породи са внасяни и чифтосвани с английски кобили, за да се създаде кон, който да е както бърз, така и издръжлив. Състезанието между две от тези бързи животни срещу някакъв залог, станало популярно развлечение за благородниците.

Конните надбягвания се превърнали в професионален спорт по времето на кралица Анна (1702-1714г), когато вече участвали повече от два коня, а залаганията правели зрителите. Този обичай се разпространил из цял Англия, което често водело до голямо търсене на най-добрите коне. Това от своя страна превърнало развъждането и притежаването на състезателни коне в доходоносен бизнес. С бързото разпространение на спорта дошла и нуждата от регулиращ орган. През 1750г. елитът на конните състезатели се срещнали и основали Жокей клуб, който днес упражнява пълен контрол върху конните надбягвания в Англия


Този клуб диктувал всички правила за състезанията и задължавал всички състезатели да ги спазват. Стандарти определящи качеството на състезанията скоро довели до утвърждаването на различни видове състезания. От 1814г. пет състезания за тригодишни коне са определени като „класически”. Три състезания отворени за коне и кобили съставляват английската Тройна корона. Има и две състезания само за кобили.

Жокей клубът също така предприема стъпки за регулирането на развъждането на расови коне. Джеймс Уедърби, чието семейство служело като счетоводители на клуба, бил натоварен със задачата да проследява родословието или пълната семейна история на всеки състезателен кон в Англия. През 1791г. резултатите от това проучване са публикувани в специална книга. От 1793г. до днес членовете на фамилия Уедърби са документирали раждането на всеки кон потомък на първите расови коне и са го публикували в следващи томове на книгата. В началото на 19-ти век единствените коне, които можели да се наричат чистокръвни и да се състезават, били онези, които произлизали от описаните в книгата. Родословието на всеки кон е толкова добре документирано, че може да се проследи до един трите жребеца, наречени „основателите”.


1.3. Американските чистокръвни конни състезания (American Thoroughbred Racing)


Британските заселници пренесли конете и конните състезания в Новия свят, като първият хиподрум е изграден на Лонг Айлънд през 1665г. Макар конните спортове да били популярно забавление за местните, развитието на организираните състезания дошло чак след Гражданската война. През следващите няколко десетилетия, с резкия възход на индустриалната икономика, конните залагания и самите състезания се разпространили навсякъде. До 1890г. в Америка имало 314 хиподрума.

Бързото разрастване на спорта без никакъв официален регулатор довело до това, че много от хиподрумите били управлявани от престъпници. През 1894г. най-знатните собственици на хиподруми и конюшни се срещнали в Ню Йорк и създали Американския жокей клуб по модел на английския, който скоро започнал да налага желязна ръка върху конните състезания и изкоренил голяма част от корупцията.

В началото на 20-ти век обаче конните състезания в САЩ почти са затрити от законите забраняващи хазарта в повечето щати. До 1908г. броят на действащите хиподруми се смалил до 25. Същата година обаче на състезанието в Кентъки били разрешени спортните залози и това възродило спорта. Много хиподруми отворили отново, след като повечето щати се съгласили да разрешат спортните залози срещу дял от печалбата. В края на Първата световна война процъфтяването и прочути коне като Мен о’Уар привличали тълпи от зрители на хиподрумите. Конният спорт се радвал на огромен интерес до Втората световна война, когато до 60-те години бил позабравен. През 70-те обаче конни надбягвания били отново възродени благодарение на популярни коне, които печелили много от дербитата. Само десет години по-късно настъпил нов спад в историята на конните състезания.

Чистокръвните състезания се провеждали само в половината американски щати. Общественият интерес към спорта се фокусирал предимно върху големите състезания като Американската тройна корона, където наградният фонд бил около милион долара. Щатските комисии по конните състезания имали властта да лицензират участниците и да определят дати за събитията, стига това да ставало след съгласуване с Жокей клуба, който все още регулирал развъждането на чистокръвните коне.


1.4. Развъждане на коне за конни надбягвания

Макар науката да не е успяла да измисли система за развъждане, която да гарантира раждането на шампион, развъдниците през вековете са давали висок процент чистокръвни коне, които са се доказвали на хиподрума, разчитайки на два принципа. Първо било правилото, че чистокръвен кон с изключителни състезателни способности има много голяма вероятност да създаде поколение, което също да притежава такива способности. Второ, някои коне с определено родословие имат по-голям шанс да прехвърлят качествата си на децата си.

Един расов жребец може да се чифтоса с около 40 кобили на година. Цената на шампионите, особено на победителите от Тройната корона, била толкова висока, че група инвеститори поискали създаването на синдикати по развъждането. На всеки член от синдиката му се позволявало да чифтосва само по една кобила с един жребец за година за всеки дял, който притежавал. Един дял обаче можел да струва няколко милиона долара, ако мъжкият е доказал се състезател. Собственикът на дяловете можел да ги продава по всяко време.

Фермите, които развъждали жребчета за продан били наричани комерсиални развъдници, като най- известните от тях били в Кентъки. Фермите, които развъждали жребчета, за да се състезават с тях пък били наричани домашни развъдници и от тях също имало няколко доста популярни имена в Кентъки и Флорида.


1.5. Залози при конните надбягвания

Залагането за изхода от конните надбягвания винаги е било основна част от спорта още от праисторически времена и именно това е причината спорта да оцелее до днес.

Всички залози на американските хиподруми днес стават по специално утвърдена система за спортни залагания, която е разработена от французина Пиер Олер в края на 19-ти век. По неговата система фиксиран процент (между 14 и 25) от общият залог се заделя за разходи на хиподрума и данъци. Останалата сума се разделя на броя отделни залози, за да се изчисли коефициента на печалбите. Този коефициент непрекъснато се изчислява от компютрите на хиподрума и се обявява за всички зрители по време на залаганията преди всяко състезание. Така например 2-1 означава, че за всеки заложен долар, получавате по два, ако конят ви спечели.

При всички конни надбягвания може да се залага за първо, второ и трето място на кон. Други популярни залози са за избора на победител в две последователни състезания, избора на коне за първо и второ място, и избора на победителите от шест последователни състезания.


1.6. Хендикап конни надбягвания

Трудното изкуство на предричането на победителя в конно състезание се нарича хендикап. При него се преценяват демонстрираните от коня способности вземайки предвид обстоятелствата, при които ще се състезава в уречения ден. За да измерят тези способности, хендикаперите гледат предишните състезания на коня, детайли за които са достъпни в публичен регистър. По този начин може да се отсъди колко бърз е коня, колко голяма вероятност има да спечели и дали представянето му се влошава или подобрява с всяко следващо състезание. Условията на състезанието включват качеството на конкуренцията, дължината на трасето, вида на настилката (кал или трева) и настоящото състояние на настилката (дали е суха, мокра и т.н.). Терминът хендикап има и друго значение. На някои състезания различни тежести се добавят на конете в зависимост от възрастта или способностите им, за да са подходяща конкуренция спрямо останалите.

съкратено:

2. Видове конни надбягвания

Конните надбягвания са вид конен спорт с дълга история. Археологически сведения показват, че конни надбягвания е имало още в древен Вавилон, Сирия и Египет. Надбягвания с колесници е имало още в древните олимпийски игри през 648 г.пр.Х., а по време на Римската империя са били в своя възход.
В зависимост от географското положение и страната, в която се провеждат конните състезания, те се разделят на много различни видове. Трите основни вида конни надбягвания са: flat racing, steeplechasing  и harness racing. Основна част от конните надбягвания са и залозите, които правят този спорт един най-значимите в хазарта. Само за 2008 година конните надбягвания са генерирали приходи на стойност 115 милиарда щатски долара.

2.1. Гладките бягания (flat racing) са най-популярният вид Thoroughbred надбягвания. Състезанието се базира на скорост и издръжливост на конете и се провежда на хиподрум с овална форма без препятствия и предварително определено разстояние. Дистанцията варира от 1000 до повече от 3000 метра. Гладките бягания се провеждат на естествена тревна повърхност или всесезонна синтетична повърхност.

2.2. Стипъл-чейз (Steeplechasing) т.е. надбягване с препятствия е бягане на разстояние от 3200 метра или повече с неподвижни препятствия, което е възникнало през 18 век в Ирландия. Тази форма на конни надбягвания основно се провежда в Ирландия, Обединеното кралство, САЩ, Канада, Австралия и Франция. Името Steeplechasing произхожда от първите такива състезания, в които основна роля са играли черковните камбанарии, прескачането на огради, канавки и други препятствия. Във Великобритания и Ирландия официалното име днес на този спорт е National Hunt racing.


2.3. Надбягване с двуколки (Harness racing) е вид конно надбягване, в което конете се надбягват в специфичен ход – раван или тръс и обичайно теглят двуколка. Повечето надбягвания започват зад моторизирана стартова порта. Конете се подреждат зад бавнодвижеща се подвижна стартова решетка, закачена на моторно превозно средство, което ги отвежда до стартовата линия. Водачите използват леки камшици, с които подават сигнали на коня чрез допир или шум. Има строги правила за използването на камшиците като в някои страни като Норвегия дори са забранени.


Други видове конни набдягвания са:
Group Race – най-високият клас гладки бягания.
Listed Race – висок клас бягане, една степен под груповите или грейд бягания, а на победителя и на първите три класирани коня се дава блек тайп (Black Type) статут, който увеличава развъдната им стойност.
Conditions Stakes – надбягвания за коне под клас А.
Classified Stakes – за коне с максимален рейтинг с повече от 3 участия или 2 участия и едно спечелено състезание.
Handicap – състезание, в което официалният хендикепър определя тегло, което трябва да бъде носено от коня в зависимост от предишни негови резултати.
Nursery – хендикап само да 2-годишни коне.
Maiden – надбягване за коне, които не са печелили състезание.
Flat Novice Races – надбягване за 2 и 3-годишни коне, които нямат повече от две спечелени състезания.
Sprint – надбягване с дължина по-малка от 1600 метра и други.


Петте най-престижни и популярни гладки бягания се наричат Classic Races и включват Дерби и Сент Лежер за три годишни жребци и кобили, Окс и 1000 Гвинеи за (три годишни кобили) и 2000 Гвинеи (за три годишни жребци).

За всеки вид конни надбягвания се използват определени породи коне. За гладките бягания се предпочитат породите – Thoroughbred (Английски чистокръвен кон), Quarter (Куортър хорс), Arabian horse (Чистокръвен арабски кон), Paint Horse(Пейнт хорс) и Apaloosa (Апалуза). За надбягванията с препятствия се използват Thoroughbred и AQPS. В Harness racing преобладават породите Standardbred в Австралия, Нова Зеландия и Северна Америка, но някои други породи като Russian Trotter и Finnhorse се използват в Европа.

източници:

Рейсинг терминология при конните надбягвания


Tермините използвани в конните надбягвания са разделени в пет групи – „Видове бягания”, „Термини за Беговите коне”, „Хиподрумни термини”, „Треньорски термини” и „Жокейски термини”


1. ВИДОВЕ БЯГАНИЯ

All Weather – Бягане на синтетична повърхност, позволяваща гладко бягане да се провежда по всяко време на годината, и най-вече при всякакви климатични условия

Bumper – Нарича се още Нешънъл Хънт гладко бягане (National Hunt Flat Race). Това е гладко бягане, което се провежда по правилата на Нешънъл Хънт.

Classic Races – Петте най-престижни гладки бягания, провеждани в Англия. Това са Дерби и Сент Лежер (за три годишни жребци и кобили), 2000 Гвинеи (за три годишни жребци) и Окс и 1000 Гвинеи за (три годишни кобили).

Flat Race – Гладко бягане, според правилата за провеждане на гладките бягания. По трасето няма препятствия.

Flat Novice Races – Гладко бягане за 2 и 3 годишни коне, които не са печелили повече от две бягания

Graded Race – Най-висок клас бягания в Нешънъл Хънт. За да се квалифицират те се разделят на три нива 1, 2, 3

Group Race – Най-висок клас гладки бягания. Груповите бягания също се провеждат на три нива в зависимост от качеството, съответно 1, 2, 3. Означават се като G1, G2 и G3. Тези три групи се използват като унифицирана система за класифициране на конните надбягвания по целия свят.

Handicap – Бягане в което хандикапера определя тегло, което трябва да носи всеки участващ кон въз основа на предишните му резултати. Конете с по-добри резултати от предишни бягания носят по-голямо тегло. Идеята е като се натоварят с повече килограми по-класните коне, да се дадат хипотетично равни шансове на всички участници в бягането.

Hurdle Race – Бягане което се провежда на дистанция от 3200м или повече с дървени препятствия

Listed Race – Висок клас бягане, една степен под груповите или грейд бягания. На победителя и на класираните до трето място коне им се дава ценния блек тайп (Black Type) статут, който увеличава тяхната развъдна стойност.

Maiden – Бягане за коне които не са печелили състезание. Използва се и като термин за типа кон който има право да участва в такова състезание

National Hunt – Бягане, провеждано според правилата на Нешънъл Хънт. Това включва Hurdle бягания, Стипълчейз (Steeplechasse) и Bumper. Има и разновидност National Hunt “Novices” Hurdles – за коне които не са участвали преди това в гладко бягане.

Point-to-Point – Бягане с препятствия за аматьори жокеи. Коня трябва да е участвал минимум 4 пъти на Нешънъл Хънт бягания, за да е квалифициран за участие в Пойнт то Пойнт. Целта е неопитните жокеи да се допускат за участие само с опитни коне.

Selling Race (Seller) – Бягане при което победителя се продава на аукционен пренцип пезабавно след обявяването на официалните резултати. Собствениците трябва да са наясно, че ако запишат коня си в селинг бягане и той победи, бива продаван незабавно дори и без тяхното съгласие. Те нямат възможност да се откажат от сделката.

Sprint – Всяко бягане с дължина по-малка от 1600м.

Steeplechase – Бягане на 3200м или повече с неподвижни препятствия

Weighing In/Weighing Out – Тегло преди / Тегло след – Жокеите трябва да бъдат теглени преди и след всяко бягане на хиподрумния кантар с цел да се удостовери теглото което трябва да носят


2. ТЕРМИНИ ЗА БЕГОВИТЕ КОНЕ

Black Type – Чистокръвен кон, който е спечелил или е класиран (до 3то място) в бягане от група (G1, G2, G3) или листед (Listed) печели Блек тайп статут. Името му се изписва с черен шрифт – с главни букви за победителите и с черен шрифт – с малки букви за класираните коне. Това увеличава стойността му като бегови кон и тази на семейството му в развъждането.

Colt – Мъжки кон на възраст под 4 години, който не е кастриран

Covering fee – Таксата която се плаща от собственика на кобилата на собственика на жребеца за покриване (заплождане) на кобила.

Dam – Майка на Чистокръвен кон

Foal – Всяко конче на възраст под 1 година

Filly – Женски кон на възраст под 4 години

Gelding – Кастриран мъжки кон (Кастрат)

Horse – Четири годишен или по-възрастен мъжки кон в тренинг, който не е кастриран

Mare – Пет годишна или по-възрастна Чистокръвна кобила

Sire – Баща на Чистокръвен кон

Stallion – Жребец използван за производство на други бегови коне

Thoroughbred – Порода коне, специализирана за надбягвания. Чистокръвният кон трябва да бъде регистриран във Weatherbys Stud Book или в легитимно ауторити в съответната държава.

Yearling – Чистокръвен кон на възраст 1 година

източник: