към сериала Likit Ruk



Военни звания в Българската армия







1. Военни звания в Сухопътните войски на България

Бойно знаме на сухопътните войски на Република България


Емблема



Военните звания на Сухопътните войски на България следват класификацията на НАТО.
Изменяни са няколко пъти след 1990 г. Първата по-значителна промяна е от 16 юни 2000
г., когато се определят следните висши офицерски звания бригаден генерал генерал-
майор, генерал-лейтенант, генерал. Последната промяна е от 2016 г. като за висши
офицерски звания са определени бригаден генерал (1 звезда на пагона), генерал-майор
(2 звезди), генерал-лейтенант (3 звезди), генерал (4 звезди).













2. Военни звания във Военновъздушните сили на България

Лого на ВВС на Република България


Опознавателен символ




Военновъздушните сили на България са военновъздушните сили на Република България.

Създаваните и изграждани във времето формирования – Въздухоплавателно отделение (1906), Въздухоплавателна дружина към българската войска (1912), Дирекция на въздухоплаването към Министерството на железниците и съобщенията (след Ньойския договор, 1919), Въздушните на Негово Величество войски (от 1934 до 1944) и Военно-Въздушните сили (от декември 1944), са базата за развитие на военната авиация при нови условия и с нови технически средства.

Задачата на ВВС е да охраняват суверенитета на българското въздушно пространство, да осигуряват въздушна поддръжка и помощ на наземните въоръжени сили на България по време на война.

Българските ВВС вземат участия във въздушни учения в Европа и в мисии на НАТО.

Военновъздушното образование в България започва през 1914 г. с Аеропланната школа в Божурище и, преминавайки през различни стадии, днес става във Военновъздушно училище „Георги Бенковски“ в град Долна Митрополия.









3. Военни звания във Военноморските сили на Република България


Военноморски флаг на Република България


Флаг на командващия на Българските военноморски сили



Военноморски сили на България са един от трите вида въоръжени сили в структурата
на Българската армия, наред с Военновъздушните сили и Сухопътните войски.

Въпреки че е създаден на 12 август 1879 г., българският военен флот отбелязва своя първи празник доста по-късно – през 1914 г. и то не на своя рожден ден, а на 21 ноември – датата, на която отрядът торпедоносци побеждава в морски бой турския крайцер „Хамидие“ през 1912 г. Още през следващата 1915 г. флотът организира празника извън своите рамки с участието на варненската общественост, но датата е вече 2 август – коронацията на княз Фердинанд на престола.

През следващите години, наред с 21 ноември, и Никулден се чества като морски празник, след 1944 г. и до 1956 г. се чества само Денят на съветския ВМФ – 31 юли. Едва през 1956 г. с Указ на Президиума на Народното събрание № 273 и Заповед на министъра на отбраната № 33 (и двата документа от 9 август) за празник на българския ВМФ е определена датата на неговото създаване – 12 август, с уточнението да се чества вторият неделен ден на месеца.

От 1977 г. започва да се празнува и Седмица на морето, която през 1979 г. добива национален мащаб. Дните от седмицата, предшестващи военноморския празник, са посвещавани в повечето случаи на различни морски професии – корабоплаване, корабостроене и кораборемонт, риболов, курортно дело и др. От 1988 г. се въвежда последователно домакинство на Седмицата на морето сред приморските общини.

Военните моряци отбелязват също празниците на съединенията, частите и корабите, участват съвместно с държавни органи, патриотични организации, църквата и гражданството в честването на национални, военни и религиозни празници, годишнини и бележити исторически дати.

ВМС осъществяват съвместна военна-патриотична дейност и със съюзите на запасното войнство и съветите на ветераните. Военните клетви, парадите, прегледите на маршовата песен, изпращането на корабите в плаване, посещаването им от гражданството, спартакиадите, турнирите и състезанията по военно-приложни спортове са сред добрите флотски традиции.

източници:

Полк


Вариант на бойно построение на пехотен полк.
/Илюстрация от книгата „Доктрината и хитростта на военната структура на пехотата“,
1647 г./

Полкът е войскова част – вид организационно самостоятелно военно формирование и съставна част на съединението. Среща се практически във всички видове въоръжени сили, родове войски и специални войски. Състои се от щаб, 3 – 4 батальона, дивизиона или ескадрили, подразделения за осигуряване и тилови служби и подразделения. Предназначен е за изпълнение на бойни задачи в състава на съединението и за водене на самостоятелни бойни действия. До средата на 80-те години полкът е основно тактическо звено на повечето армии. Оттогава водещи стратези отричат частично или изцяло ролята на полка в съвременния бой. Счита се, че като междинно звено между батальона и бригадата излишно утежнява командването и маневреността на подразделенията в боя.

В зависимост от принадлежността към вида въоръжени сили, рода войски или специални войски, полкът може да води общовойскови, въздушен (противовъздушен) бой или да осъществява бойно или тилово осигуряване на бойните действия. Има следните видове полкове: мотопехотни (мотострелкови) / пехотни (стрелкови), механизирани, морски пехотни, танкови, минохвъргачни, парашутно-десантни, разузнавателни (бронекавалерийски), артилерийски (самоходен, противотанков, минохвъргачен), зенитно-артилерийски, зенитно-ракетни, радиотехнически, свързочни, инженерни, авиационни, кавалерийски (до около 1955 г.)



В армията на Древния Рим на полк е съответствало формированието легион – от 3300 до 5200 войници през различните периоди на Римската република/империя.

източник: